Бранимир Костадинов – големият „брат“ в съблекалнята, който продължава да се грижи за „орлите“ като треньор

Има едно име в Академията на Лудогорец, което е оставило трайна диря в развитието на десетки юноши на клуба. За последно то беше скандирано от трибуните в комплекс „Гнездо на орли“ на 13 декември, когато притежателят му окачи бутонките, за да разлисти нова глава от спортната си кариера.

Главният герой в приказката за хъса да преследваш мечтите е Бранимир Костадинов. Доскоро беше големият „брат“, който се грижи за израстването на юношите на Лудогорец във втория отбор, а от месец е кондиционен треньор в клуба. Работата му преминава от другата страна на бялата линия на терена, но в същината си отговорността му остава същата –  да се грижи за младите „орли“.

„За мен Лудогорец е семейство! С екипа работим от дълги години и не е нужно да си кажем много, за да разберем кой как е. Тук винаги се търси максимума, това съм искал да постигна като футболист, надявам се да продължа да оправдавам очакванията и доверието към мен!“, се обърна Бранимир в началото на новата си житейска страница.

За себе си казва, че е амбициран винаги да бъде най-добрата версия на себе си, а най-големият му критик си е той самият. Понякога този товар тежи, но Бранимир от дете е свикнал да го носи. „За мен човек на първо място трябва да е амбициозен, за да може да се развива“, смята той. Иначе моментният успех лишава от самоусъвършенстване. Парадоксално, но основният му урок към младите играчи е да не бъдат силно критични към себе си, защото светът не свършва след една слаба тренировка или лош мач. Но не трябва да се изпада и в другата крайност – на апатичност и безволие. Затова съветът му е да търсят „златната“ среда, макар самият той не винаги да постига тази хармония. И мъдро заключава: „всеки прави грешки, а те ни правят по-силни“.

„Не, граница няма!“, отсича с категоричност Бранимир. Затова разговорът ни започва с условието да не говорим за мечти и цели, а да заменим думите с работа и действия. Но той не винаги се е занимавал с футбол. Когато е петгодишен, започва да тренира тенис в ЦСКА (София). Бързо обаче решава да се отдаде на своята спортна любов „от пръв поглед“ - футболът. От малък ходи с баща си по стадионите, а в аналоговата ера прекарва свободното си време в ритане на топка. Седмия си рожден ден посреща като играч на столичния Септември и понеже е малък, тренира с две години по-големи момчета. Футболното му израстване е свързано с различни родни и чуждестранни отбори, като Славия (София), Манчестър Сити, шотландския Хартс, френския Ланс, Черноморец (Бургас) със старши треньор Красимир Балъков, Черноморец (Поморие), изведен до финал за Купата на България от Петър Хубчев. Част е и от Ботев (Враца), когато клубът се завръща в Елита след четвърт век отсъствие, после е преотстъпен на словашкия Татран (Прешов), играе и в Локомотив (София). След това футболният номад отново намира пътя към Черноморец (Бургас) и по това време се запознава с кондиционния треньор на Лудогорец Детелин Маслов. „Поемам щафетата на кондиционната работа, за което изключително много му благодаря, през последните три години от него научих много неща!“, с признателност се обръща Бранимир.

След престоя си в Бургас, мъжът прекарва една година в Локомотив (Пловдив), следва провален трансфер в чужбина. Междувременно получава предложение да сбъдне целите на Дунав (Русе) за промоция в Елита. Когато остава без отбор, има шанс да играе в Казахстан, но мигновено решава, че времето с едногодишната му дъщеря е по-ценно от самотното преследване на кариера. „И до ден днешен не съжалявам!“, споделя Бранимир. 

През 2019г. идва съдбоносното обаждане от Лудогорец. „Кой не знае за Лудогорец?!“, си спомня тогавашните си мисли опитният футболист. Той се присъединява към „орлите“, за да помага на младите играчи да се изградят, да им създаде навици и така да бъде в помощ на треньорите. „Това беше един от най-верните ходове, които съм правил! За изминалите шест години страшно много момчета дойдоха и си тръгнаха покрай мен, на много от тях съм успял да помогна в личен и професионален план. Те на мен също – да се изградя като личност и да поставя основи на треньорската си кариера покрай отговорността да им бъда пример в съблекалнята“, обяснява Бранимир. С течение на времето той наблюдава и настъпващите промени в поколенията. Най-голямата разлика, която отчита, е силата на социалните мрежи в ежедневието на футболистите. „Както са развлечение, така и вредят, защото много от момчетата искат да пораснат бързо и скоростно да изживеят някакъв вид слава“, смята доскорошният играч. Суетата в социалните мрежи е излишна и вредна, продължава своите разсъждения той, и не допринася за изграждането на футболни и личностни качества.

Връщайки лентата назад, Бранимир отчита като голям успех достигнатите четвърти места във Втора лига и с широка усмивка добавя – „от футболистите на Академията и мен“. Основната му позиция е на офанзивен футболист – крило или нападател, но през последните години се адаптира да играе и в защита. След над сто мача с втория отбор на Лудогорец и един с първия тим срещу ЦСКА 1948, преди месец Бранимир сложи край на кариерата си като футболист. „Мисля, че беше най-удачното време да го направя. Имах възможност да си доиграя сезона, но исках да освободя място за някой от по-младите“, коментира мъжът.

Бенефисът му се превръща в тържество на личния му успех, когато телефонът му прегрява от лични съобщения на момчета, на които е помогнал във втория тим. „До този момент не си давах сметка колко работа съм свършил, защото за мен никога не е била такава, идва ми отвътре“, споделя Бранимир за признателността, изразена в обратната връзка. И продължава по пътя си с удовлетворението, че е свършил основната си задача – да помогне на младите. Идеята да остане в Академията, „основите на клуба“, както я нарича, като кондиционен треньор се прокрадва по-сериозно през последните два месеца. Накрая взима решението да се оттегли без контузии и да се отдаде напълно на треньорството. „Заставаш от две различни страни, а отстрани усещанията са коренно разнородни“, обяснява той. Но самокритичността го държи отговорен в работата на терена и извън него.

Кондиционната дейност представлява интерес за него отдавна, а за поемането поста на наставник шеговито казва: „Не държа да съм вожда в племето“. За да си добър в кондиционната подготовка, трябва да си запознат „дълбоко“ с футбола, допълва Бранимир, който отделя голяма част от времето си да чете по темата. Така преминава и празничната му „почивка“. Преминава курс, свързан с педагогически умения, видео анализиране и нареждане на тренировка, а днес чака своя лиценз. Сега методиката в различните гарнитури на Академията е уеднаквена, а Бранимир проследява представянето на играчите по време на бяганията, помага със загревките и работата във фитнеса, изхождайки и от личния си опит.

„Ако кажа, че футболната игра не ми липсва, ще излъжа“, все пак отчита доскорошният активен футболист. Няма да ридае обаче за вниманието на феновете, защото на терена успява да постигне максимална концентрация. Сега отговорността да бъдат пример в съблекалните е предадена на по-опитните момчета, а Бранимир обещава, че след последния досег до топката в мача срещу Локомотив (Горна Оряховица), напролет отново ще излезе на терена, за да се включи в тренировките. „Да видим колко аз съм забравил футбола или колко вие имате да го научите“, се обръща отново с широка усмивка към юношите Бранимир.