Иван Цветанов - „обикновеният“ човек, който ще работи за изграждането на юношески титуляри в Лудогорец

„Обикновен човек съм“, представя себе си Иван Цветанов – новият треньор в Академията на Лудогорец. Лекотата на разговора с него, подсилена с приветливата му усмивка, идва като потвърждение на думите. Той носи в „гнездото“ на „орлите“ своя пребогат дългогодишен опит на терена – както с игрова фланелка, така и с треньорски екип. Треньорската му кариера през годините е преминала в трите нива на футбола у нас.

Иван Цветанов се занимава активно с футбол от пети клас. Оттогава пази и първия си спомен от досега с играта. Яркият момент маркира дебютния му гол с отбора на Спортното училище в Бургас, който и днес с гордост подчертава, че е вкарал с глава въпреки тогавашния си незавиден ръст. Футболният му път като че ли е предопределен, тъй като баща му е бивш играч на Локомотив (Бургас). „Тогава всички деца от сутрин до вечер бяхме подир топката, нямахме тези занимания, които имат сегашните“, сподели за първите си стъпки в необятния свят на футбола. Много момчета и днес играят за развлечение в свободното си време, но истинската страст и голямата любов към играта са определящи за прерастването на хобито в професионализъм. Както и всеотдайността, което ще стане ясно по-късно в живота.

„Носи ми най-вече удоволствие и неописуеми емоции, които изпитваш като състезател, фен и треньор“, допълва Иван Цветанов. И трите роли са абсолютно различни – като футболист се стремиш да надделееш над съперника, а като наставник трябва да балансираш. През призмата на различните му задачи, днес ясно вижда разликите: „Не трябва да си мислиш, че да си треньор, е същото като това да бъдеш играч, напрежението е много по-голямо!“ Но пък удоволствието от играта винаги е било водещото по пътя на Иван.

Той съблича игровия екип сравнително рано в живота си – когато е на 30 години. Последните му мачове са със Странджа-Металург (Средец), а един ден спортният директор му предлага като един от най-опитните футболисти да стане играещ треньор. „Така се запалих по треньорската професия“, връща лентата назад Иван.

Ярките моменти от спортната му кариера, естествено, са маркирани от завоюваните отличия. Като футболист печели бронза за юноши-младша възраст с Черноморец (Бургас). Обяснява, че за тогавашното време, в което властва социализмът, постижението за него е доста голямо. Със същия отбор, но вече като треньор на първия тим, успява да го спаси от изпадане. Иван Цветанов, изненадващо за себе си, поема руля на отбора, който тогава разполага само с две точки в актива си. Но все пак достига целта, а зад успеха се крият... играчите! „Винаги съм казвал, че футболистите правят треньора и винаги съм се стремил да бъда близък с тях, но трябва да има граница в тези взаимоотношения“, споделя веруюто си наставникът. Като треньор печели медали с Ботев (Пловдив), Нефтохимик (Бургас) и др.

Така пътят на Иван естествено достига до Разград и „гнездото“ на „орлите“. Преди години пътищата им се разминават, но сега е дошло времето да продължат напред заедно. „Много съм доволен да работя в най-успешната школа в България в последните 14 години!“, подчертава мъжът. И допълва: „Таблицата за класиране никога не лъже! През годините отборите на Лудогорец винаги са на върха!“

До момента Иван е натрупал куп впечатления от Академията на „орлите“ и вече отблизо ще работи с „добре селектираните деца, предлаганите отлични условия, установените дисциплина и ред – просто тук всичко е на ниво, за да се работи професионално. Всичко е изключително подредено, от нас се иска само да работим“, сподели първите си впечатления Иван Цветанов. В началото той ще подпомага работата на треньорите в различните гарнитури и за индивидуалната подготовка. „Тук се набляга на всички аспекти на изграждането на футболистите – физически, технически и тактически. Смятам, че с опита, който имам, ще бъда в помощ на всеки един треньор“, допълни Иван. Той вече вижда в момчетата от различните възрасти на Лудогорец потенциала да сбъднат стремежа, с който самият той идва в Разград – някой от юношите „да си заслужи, не да му се даде даром, мястото в първия отбор“ и то в най-скоро време.

През годините на своето развитие мъжът винаги е демонстрирал старание. И е наясно, че да стигнеш до професионалния футбол се искат много труд и лишения. „Спортистът не може да живее като обикновените хора! Ако искаш да достигнеш световна класа, трябва да живееш по съвсем различен начин – що се отнася до хранене, възстановяване, спане, тренировки... Просто трябва да се отдадеш на това“. Самият той също е правил жертви в името на играта, а потърпевшо остава семейството му, на което не може да отдели нужното време. „Мисля, че си заслужава. Не съжалявам за нищо!“, с категоричност сочи той. А от другата страна на везната отново слага удоволствието, което му носи професията.

Първите си думи, с които се обърна като треньор в Детско-юношеската школа на Лудогорец, отправи към широк кръг от хора. На ръководителите пожелава да се радват на шампионски титли във всички възрасти и в първия отбор, на треньорите – здраве и усилена съвместна работа, а привържениците да изпитват много радостни моменти от футболните достойнства, които виждат на терена от мъжете и от децата на Академията!