Община Разград е наследник на римския Абритус. Апогеят на древния град е бил през II – III век след Христа. Абритус е бил ограден от крепостна стена с 35 кули и 4 порти - по времето на император Константин. След въвеждането на християнството за основна религия в империята, се превръща в епископски център. Най-често градът е споменаван като място, където през III век при битка между римските войски и готите загива император Деций Траян.
В края на VI век римският град загива след опустошителни варварски нападения. По-късно тук възниква българско укрепление, а после и град, които били унищожени при нашествието на киевския княз Светослав.
Първите археологически разкопки в района се провеждат в края на XIX век, но същинските открития са направени през 50-те и 70-те години на XX век.
При разкопките на древния град е открито и най-голямото намирано до момента късноантично златно съкровище, наброяващо 853 златни монети.
В района е открит и Златният пегас, ювелирно изделие на майстор от 4-ти век преди Христа, направен от 24-каратово злато.
До останките на Абритус е уреден музей с лапидариум, в които могат да се видят част от откритията, направени в района.
Освен "Абритус" в община Разград има около 300 археологически, архитектурни и паметници на културата. Между тях църкви, часовникова кула и джамията "Ибрахим паша" (XVII в.), третата по големина на Балканите.
Символ на града е и Момината чешма (1885 г.). Тази оригинална и изящно изработена чугунена скулптура на девойка в класически стил е единствената подобна женска фигура в България.